BG

ОБРАЗНО ИЗГРАЖДАНЕ НА РЕЛИГИЯТА

  

Тъй като човек възприема всичко в образи, освен това и негова­та мисловна дейност е образна, то и физическия процес на възпроиз­водство на енергия с необходимите честоти е било необходимо да бъде свързан с образни понятия, достъпни за неговото съзнание. Тези понятия, сформирани като определени звукови и зрителни ко­дове, са заложени в цялостния му физико-енергиен организъм, в неговите „фини“ структури, а чрез съответния енергиен ме­ханизъм, човека е бил подключван и към приемащия енергосборник на произведената от него духовна енергия. Като подобни образи в православието са били представяни такива поня­тия като Бог, Иисус Христос, Светия дух. И тъй като това е било проект утвърждаващ новата религия, то в качеството на жив ана­лог на Земята е била изпратена душа, материализирана в образ, достъпен за разбирането на човека от времената преди две хиляди години. Тоест, това е била душата на Христос, която се е явила като свързващо звено между видимия материален свят и невидимия „фин“ план, който е съдържал в себе си такива непонятни образи тогава като Бог Отец и Светия Дух.

По такъв начин, плана за въвеждането на религията е започнал да действа с въвеждането в човешката енергийна структура на достъпни за него образи (зрителни кодове), защото благодаре­ние на образа на Христос (по аналогичен начин и с образите на други Божии синове в другите религии), човешкото възприятие е трансформирало понятията за Бог и за Светия Дух, в отделни са­мостоятелни Личности. Първият, въплътявайки Го в материалната форма на Отца, а вторият – в одухотворена, но невидима Същност – в Дух. Тримата, обаче са олицетворение на някакъв единен гло­бален процес, който се приема като форма на функциониране на енергията.

В сегашното общество се появи по-съвременен термин, който въплътява Висшето Същество като Висш Разум. Този термин може да бъде наречен по-научен, по-прогресивен, защото той из­разява вече осмислянето на Висшите Същности от цивилизования човек. Но тук вече е необходимо да се извърши и едно разделяне на тези Висши Същности.

Бог – това е понятие, отнасящо се за Земята, за Йерархията на Бога и Неговите четири Вселени. 

Висшият Разум – това е понятие за съществуването на Висше Същество, обхващащо Мирозданието в цялост. Иначе казано – Висшият Разум принадлежи на организма на това огромно космическо тяло, което се нарича Естество. 

За много от високоразвитите цивилизации, отстоящи от нас на разстояние няколко милиона светлинни години, думата Бог е неизвестна за тях. Но, затова пък те използуват понятието Висш Разум. Някои от тях са дотолкова развити, че са свързани директно с Него при лично общуване и непосредствено получават указания от Него. Но за цивилизациите, които стоят по своето ниво на развитие по-високо от човека с няколко порядъка, това е напълно естествено. Ние се намираме по-ниско от тях, и затова при нас има Създател и Покровител, наричан със земното наименование Бог. Казваме „земното“, защото той има и космическо име, което се отнася вече не само за Земята, а и за всичките Негови Вселени. 

Земята се числи към Божиите владения и се намира под наблю­дението на няколко Йерархични Системи, всяка от които се състои от множество индивидуални и високоорганизирани Личности. Но всички Те се подчиняват и се отчитат на тази свръх Личност, която ние наричаме Бог. 

В подчинение на Бога се намират „фините“ светове, съответно разположени по Нива, според степента на развитие на съставящите ги енергии. Систематизираните енергетични светове, приемат за себе си определена конструкция. Тази конструкция е изградена от материята на „финия“ план, собственост e на Бога на този етап от развитието Му и се нарича Йерархия. В нея се намират енерге­тичните светове (за човека, това са духовни светове), в които той ще попадне, след като премине определени стадии на усъвършен­стване и достигне съответстващо енергетично състояние. 

Всяка Висшестояща Йерархична структура се състои от много по-високи енергии от тези на нискостоящите Йерархични струк­тури, но се базира на тях и затова не е способна да съществува без нискоразположените и слоеве. 

Бог възглавява Йерархията, която се попълва с души не само от нашата Земя, но и от други светове, намиращи се в принадлежащи­те Му четири Вселени. Бог е Творец на душите за своите светове, Изпълнител на съдбите, Властелин на Времето и на Пространство­то. Той е способен да съществува едновременно в множество из­мерения и да чувства всяка една душа, която Му принадлежи. Такъв е образа на съвременния Бог.

Когато този образ се даваше на човечеството преди две хиля­ди години, Той имаше в себе си много по-ограничено смислово съдържание, тъй като религията е съответствала на нивото на човешкото развитие по това време. Говорейки за религията, ние ще разгледаме образа на Бога, който се е представял за периода до две хилядната година, защото разбира се, за шестата раса този образ е станал много по-дълбок, по-разширен, съдържащ в себе си тези знания, които ще съответстват на понятията за човека от шестата раса.

Говорейки за понятието „Бог“, което се даваше за петата раса, ние ще го разгледаме от три страни. Бог като Слово, като Личност и като Процес, свързан с развитието на Висшите Същности. 

По такъв начин може да се разглежда и името на човека, отде­ляйки го от неговия плътски образ. И макар незнаещия ученик да каже, че името нищо не означава, но за негово сведение, трябва да се знае, че вече е изучено влиянието на звуковите вибрации от име­то на детето върху неговата вътрешна същност. Както и съответ­ствието между звуковите честоти на името и вътрешната енергийна същност на човека. Още повече, че всяко име се дава Свише и в това е скрит също определен таен смисъл.

Но, да се върнем отново към Божествената Личност.

Да се обърнем към думата „Бог“. Подобно наименование на Ви­сшата Същност не е случайно. Думата „Бог“ не е избрана произ­волно като обикновено буквосъчетание, а обратно – буквите са подбрани специално, чрез определени числови значения и израже­ния на конкретни енергии.

Казано иначе, думата Бог на математически език предста­влява обща формула на множество числови изрази, в резултат от действията на които, се случват невидими за нас сложни енергетични процеси.

Тази дума е дотолкова всесилна в човешкия свят, че човек труд­но би си представил нейното действие. И не само поради това, че зад нея се крие Всемогъща Личност, но и за това, че тази дума включва такива дълбоки процеси и механизми в работата на „фин­ия“ план, че е трудно да си ги представим.

Думата „Бог“, това е кодов механизъм, с помоща на който става събирането на енергия от Земята в този главен енергоприемник, който е предназначен за съхранение на особени високочестотни енергии, произвеждани от човека при участието му в зададения процес на религиозните ритуали. В този ред на мисли можем да си спомним, че името на всеки човек се дава в съответствие с често­тата на неговите вибрации. За да може да се разбере, как това име може да послужи за сборник на каквото и да е, ще приведем един груб пример. Човек внася пари на свое име в банка и продължава да ги натрупва през живота си. Тоест, в този случай може да се каже, че името натрупва паричните спестявания. Но, за да може този процес на натрупване да се осъществи, извън границата на видимост на нашия взор действат едни процеси, за които ние нищо не подозираме. Даденото лице, което стои зад буквосъчетанието на името, може да придобие тези пари по най-различни пътища. И в този случай, ние също можем да разглеждаме името като опре­делен сборник на пари, или самия човек като конкретния им про­изводител. По същия начин и наработената от човешката душа Висша енергия отива в този енергосборник в съответствие с нейния личен код.

Колкото е по-могъща Личността, толкова по-големи резервни запаси от енергия тя трябва да притежава. Събрания вид енергия се използва по-нататък от Йерархичните Системи за определени нужди. Обаче, всичките нужди и потребности се определят съо­бразно целите, които поставя пред тях Бог. Всички работят за Бога и се ползват от това, което принадлежи на Бога. 

Говорейки за буквосъчетанията, трябва да се каже, че думите Бог, Иисус Христос, Светия Дух, така са изградени енергетично и така са кодирани, че при тяхното произнасяне, изпращаната енер­гия намира точно това място в енергосборника, което съответст­ва на техния код. Това напомня радиоприемник, настроен на опре­делена честота на вълните, който приема съответната станция.

В тези енергосборници (иначе казано-егрегори), става натрупва­не на духовна енергия, която се разпределя по качества и по Нива. Всяка една личност, изразена със своето словесно име, формира в общия енергосборник обема на своята честота. Думите „Свети Пан­телеймон“ събират енергия с една честота, а „Свети Николай – Чудотворец“ – друга. Но, разбира се, най-високата, най-чистата енергия (от всички възможни на Земята), се „събира“ от думата „Бог“.

Сега да се върнем към Личността на Бога. Към това всемогъщо Същество, което на Земята се нарича с това наименование.

Бог е монарх. Той е единствен и няма равен на себе си в при­надлежащите Му Вселени. Той е сътворил не само нашата Слън­чева Система, Галактиката ни, но и самите Вселени, организи­райки ги пространствено и запълвайки ги с тези многоизмерни конструкции, които позволяват да съществуват в едно безкрайно множество най-различни светове. Той е съумял така да ги съедини с пространствени и времеви граници, че макар и да съществуват един в друг, те не си пречат, а са самостоятелни и свободни в раз­витието си. 

Бог планира, събира, експериментира. Той създава безчет нови форми, съществува в множество измерения и присъства във всичките свои пространства едновременно. Бог управлява нашата и останалите три Вселени.

Ако казваме, че Бог е монарх, то Той е монарх не защото обича властта, а защото няма равни на Него в четирите Вселени по въ­трешните Му качества и по мощ. Там всичко се върши по Негово нареждане и ръководство. Всички останали Йерархични Системи, това са само Негови помощници.

Когато при един от контактите ние запитахме Бога:

– Кой Ви е нужен на Вас – смирения роб или свободния творец?

Той отговори:

– Едното и другото трябва да съчетаете в себе си, тъй като колкото по-близо до Мен се издигате, толкова повече е нужно да се подчинявате, но и толкова повече свобода за творчество ще ви бъде дадена. Така, че едновременно, вие сте длъжни да бъдете смирени роби и свободни творци.

Затова във Висшите светове на Йерархията съществуват строга дисциплина и свободно творчество. Но всичко е основано на съз­нателността на Високите Личности, на тяхната самодисциплина.

Ако сега се опитате да разберете от каква материя се състои Бо­жествената Същност, то за да се разберат необятните структури на Божествената Личност, е по-добре да ги разглеждате от гледна точка на енергетичния строеж.

Тъй като всичко в нашата Вселена е енергия в своите различ­ни модификации, то може да се каже, че и човека, и Бога са подоб­ни енергетически, и в основата на тяхното устройство лежи три­единството (положителна част, отрицателна част и управляваща част – неутрална; Вж. книгата ни ” Енергоструктура на човека и материята ”).  И с това завършва тяхното сходство. Само великото Невежество може да се сравнява с Бога. В действителност същест­вува само структурно и енергийно подобие, а външното напълно отсъства. Прекалено несъразмерна е разликата между едното и другото. Бог е свръх огромна Същност, чийто обем ние не сме в състояние да обхванем даже със своето въображение, а човека в сравнение с Него е микрочастица. 

Бог като Личност представлява особена Висша Субстан­ция, състояща се от най-разнообразни по своето качество енергии от най-Висш порядък в сравнение с тези, които съста­вляват човека. Тези Висши енергии са съединени в Него чрез определени закономерности, създавайки Неговата физиоло­гична Същност, неразбираема за човешкото съзнание.

Но, разглеждайки Бога от гледна точка на Неговото наименова­ние и отделно като Личност, трябва да може човек да отделя едно­то от другото. Думата „Бог“ действа постоянно като механизъм, а Бог като Личност, се приближава към нашата Земя само при кри­тични нейни ситуации, за да контролира Лично някакъв нов про­цес или да внесе сериозни изменения в по-нататъшната работа на нашата планета. 

Във Висшите светове нашият Велик Създател вече не се имену­ва Бог, защото Неговото буквено и словесно изражение се отна­ся само до земния план, до света на човека. В много по-високите светове мисленето от образно и словестно преминава в цифрово и импулсно изразяване, а след това в светлинно. Затова, при подема по Йерархичната стълба, се изменя обозначението на тази Висша Личност, която ръководи както нас, така и останалите светове. То­ест, името на Бога ще звучи в едни светове като цифров код, а в други като импулс с определена честота, а в трети – като безграни­чен светлинен спектър. 

Така например, Името на Бога в различните нации се изразява с различни буквосъчетания, които са понятни за всяка една от тях. Тоест, Висшата Същност* е една, но тя има множество наименова­ния. Подобно различие в името на Бога е свързано с енергетиката на дадената нацията. Тъй като всяка една нация енергетично е из­градена в определен честотен диапазон и има свой език, изразяващ нейната енергетична същност, то името на Бога трябва да състави вече друг код, улавящ и преобразуващ енергията именно на дадените за съответната нация честоти. Оттам и наименованията Аллах, Будда, Кришна и пр.

-----------------------------

Същност* - Личност, която се развива в Йерархията на Бога (или на Дявола )