BG

НЕПОСЛУШАНИЕТО

 

  •  Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“  През месец април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор хаджи Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора на Атон, с намерението да останат там и да станат монаси. Обаче, недалеч от град Солун, силна морска буря разбива гемията, с която са пътували четиримата приятели. Те успяват да се доберат до брега и да се спасят. Тези перипетии са описани по късно от Константин Дъновски в една малка брошура, отпечатана през 1905 г. - „Едно Откровение в солунската черква „Св. Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година".В тази църква, а тогава е била джамия, младият момък преживява  едно странно събитие, при което му се разяснява какъв ще бъде житейският му път и каква е мисията, която му предстои. Ето част от това събитие, описано в тази книжка. „На велики петък [10 април], отидохме с другарите Белю Пинин,  Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на Св. Великомъченика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма- Джамиси". На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. „Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ?" „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме. Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце?" и т.н... Но ето, че и вчерашният старец се зададе, отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора?". Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение; а най-много което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му [Д, 2:3-4] - и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!..„Драгий ми синко - рече, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира [света]... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и който ще бъде за уверение като от Бога... "След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и да бодърстваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето. Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне". И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете". Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци". Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г. в Солун той отпечатва 153 Антиминса]. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне.Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение  греховете  на  християните  дълготърпеливий  Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ". И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои!  Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.  А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16]. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството".  После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин ". И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог е отвърнал на злодейците.  После всичко това отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска.  Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ".  Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ  на  моление  и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия [вж. бел. №81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошенияза избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата. И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: ...  „ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото? (ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото? (ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието? Ако ли все [е] слушание, де обонянието? (ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото, както е изволил. (ст. 19) Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото? (ст. 20) Но сега удове са много, а тяло едно. (ст. 21) И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст. 26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове " [1К, 12].       Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1]. И тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно. О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?...Ето Дух Святий що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвени от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат; който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. Затова и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това ще се яви или роди православний Вожд [алюзия за раждането на Петър Дънов през 1864 г.] и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижди по id (14) родове Христови [Мт, 1: 1-17], дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: „Се победил ест лев, иже сий от колена 1удова, корен Давидов. [Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ". Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим. Чак тогава младежът Константин разбира, че неговият събеседник не е от живите, а е дух. Това така силно го стряска, че той остава на мястото си като вдървен. Неволен свидетел на тази сцена става пазачът на черквата -джамия, стар благочестив турчин. Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими! Иди си с мир!".  Същият този дух се явява и в други важни моменти от живота на К. Дъновски.     ЗА  АНТИМИНСА  Антиминсът представлява икона, която изобразява Христос снет от кръста, а около него са майка му, жените, учениците Му и Йосиф ариматейски, които приготовляват тялото Му за погребението.  Антиминсът, даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, чиято резиденция тогава е била в Провадия. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антиминс, където и да се постави, на маса или на камък, става олтар и може да се извърши служба. През 1915 г. в Москва, този Антиминс е бил препечатан, според желанието на бащата на Учителя и със съгласието на Учителя, и след това разпространен между първите ученици на „ Бялото братство” . Монасите от Атон първи  разпространяват Антиминса.   ОТНОШЕНИЕТО НА РУСИЯ КЪМ „ОТКРОВЕНИЕТО И УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ                 След връчването на Антиминса и „Откровението" на руския архимандрит Вениамин от броненосеца „Ростислав", тогава по църковните канони е трябвало да бъде препратено до Губернатора на Синода, и той да го препрати до канцеларията на Александър II и Александър III. Но това не се случва, той е отхвърлен и ние наблюдаваме какви са събитията. А Русия ще дължи славата си, величието си на „Откровението", чиято Слава са знаменията, които се изпълняват чрез Святия Дух. Но те се отхвърлят. Минават години. Идва ден, когато Мария Казакова, интресуваща се от съдбата на Откровението и Антиминса в Русия, пише писмо до Константин Дъновски и там той съобщава къде е предал Антиминса. Тя впоследствие пише писмо и до Учителя Петър Дънов, защото иска да издири Антиминса. На нейното запитване Учителят отговаря с писмо от 14.IX.1904 г., което поместваме.           Писмо на Петър Дънов до Мария Казакова - 14 септември 1904 г.: „Писмото си, което смятате да пишете в Русия, ще бъде добре да го напишете на руски. Данните, които трябваха сте ги получили. Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят копието в гореказания броненооец. Ако Русия се окаже да има вяра и послуша, ще й се даде помощ отгоре и Бог ще преобърне всичко да излезе за добро и за благото на Русия и цялото славянство. Ако се подвоуми, времето ще я научи и Господ със своя остен ще я вразуми. Лошата черта в славяните е нехайството и непослушанието. Те имат търпение и то е една Божествена черта, но що струва тя без послушанието на Волята Божия. Мен ми е известно, какъв ще бъде краят. Но да бъде Господ благословен. Моята сила е в него. Той после ще тури юзда на всички, и ще ги научи да ходят благообразно, и тогава аз ще се върна от където съм дошел. И ако Господ е започнал да пресява пшеницата, на това какво има да се каже? Това е най-доброто, че жетвата е започнала. Краят на всичко иде и всякой ще види добро или зло. Но в това седи спасението на света и неговото избавление. И кога затръби седмият ангел, тогава ще се разкрие тайната. Същий"  След няколко дни, на 20.IX.1904 г. Петър Дънов, пишейки отново писмо до Мария Казакова, накрая я запитва: „Писмото за Русия пратихте ли го?" Разбира се, писмото е изпратено и никакъв отговор от император Николай II. И за наказание идва Руската революция в 1905 г., както за управляващите, така и за народа.                В писмо от 17.1.1905 г. Учителят Дънов пише до Мария Казакова: „Божествената сила не се е съкратила. Господ отгоре е предвидил всичко, което има да стане в Русия и в целия славянски дом. Адът се вълнува отдолу, но докато Господ е на кораба, няма защо да се боите. Нека се радват враговете. Това е техният час. Но ония, които са с нас, са повече. Времето не е далеч. Бъдещето ще покаже, че в Божиите решения, макар да има забава, обаче отмяна няма." Мария Казакова не се отказва. Тя продължава да търси Антиминсът в Русия и се пита как ще действува „Откровението", дадено чрез Святия Дух. В писмо от 16.11.1905 г. Петър Дънов пише на Мария Казакова по този въпрос така: „Царството Божие не е за недостойните, но за подготвените, за ония, които го търсят вътрешно. Небето не бърза. То изисква чистота и святост. Вий да не пишете повторно в Русия. Няма нужда да се пише. И България, и Русия, и тем подобни трябва да се възпитат докрай. Домът Господен трябва да бъде по-напред бит, че после да дойде редът за другите. Свободата е горе, а не долу." Събитията набират скорост. С Антиминса върви Святият Дух и там, където Той е положен за служба, е Господният дом. Така че онези, които са приели Антиминса и Откровението и не вървят по пътищата Господни, първо ще бъдат бити. Бити и отвътре, и отвън. И това впоследствие се сбъдва. В писмото на Петър Дънов от 21 .XI.1905 г. четем:   ... Божествените работи са наредени по един съвършен план, и че този план трябва да се следи стъпка по стъпка. Чакай, нека се оправи руският народ, ще дойде време и за този. Да присъствува Този, който ръководи всичко е велико дело. Морето се вълнува, ладията на живота се люшка насред вълните. Вий се опасявате, но ще стихне всичко. Божието Царство иде. Зад бурите, зад огъня, е Господ. Подир страданията и неволите е царствуващата Правда и Истина."             През 1905 г. Русия преминава през революция, която я разтърсва из основи. През 1905 г. тя губи войната си с Япония и загубва Манджурия в далечния Изток. До остров Цушима руският балтийски военен флот, прехвърлен през океани и морета, за да помогне на обсадените руски войници  в морската база Порт Артур в Далечния Изток, бива потопен от японската армада. Русия капитулира със загуби на далекоизточните си територии. Онези, които отхвърлиха „Откровението", то тяхното име също бе заличено в небесата и се лишиха от закрилата на Святия Дух, който движеше времена, събития и народи. Император Александър II бе убит на 1 март 1881 г., а синът му Александър III (1881-1894) скоропостижно почива на 49 години, на 20.Х.1894 г.. Наследява го синът му Николай II (1894-1918), който бива свален по време на февруарската руска революция (1917 г.), а на следващата година след Октомврийската революция е избито и цялото императорско семейство, во главе с императора. Така, че трима последователни руски императори са премахнати и изчезва династията на Романови, управляваща Русия 200 години.  „Откровението" продължава да действува, както в Русия, така и в България. Не случайно Константин Дъновски, в писмото си до Мария Казакова завършва така: „Аз съм убеден, че с време ще познаят и руси, и българи онова, което Бог е предупредил за тях и тогава ще потърсят Истината. "Сега сме още във времето, когато очите на българина са затворени за „Откровението". Първо техните очи трябва да се отворят, че сетне да се отворят и на русите. Ще се чака. Стъпка по стъпка ще се изчаква времето. Ще дойде друго време, когато Господния Дух ще ръкоположи своите знамения да слезнат на земята в Слово, в Сила и в Дух!".  Амин   Великият разумен свят, отговори на това молебствие. Христос казва: „Досега не сте искали в мое име - в името на Любовта. Искайте и ще ви бъде дадено." И какъв беше отговора на Невидимият свят? Родиха се възрожденците, просветителите и революционерите. Възраждането започна с молитви към Бога. Много години преди това се молеха монасите, докато дойдат резултатите. Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи. Надигнаха се гласовете на Толстой, Достоевски, Короленко, Тургенев,  Юго и др. Повдигна се вълна от народен протест в Русия и на запад, и руският император стана изразител на тази воля. Дойде и Освобождението през 1877-1878 г. след 500 години робство, кланета и издевателства над християните.  Духовния живот на християнския ни народ бе ограничен в лоното на църквата, всред нейните канони и тълкувания на Стария и Новия завет. Учението на Христос, дадено на хората преди две хиляди години, бе нагодено с интересите на тази църква. Тя става част от държавата и изпълнява често функциите на неин съдружник и популяризатор на политическата ѝ доктрина.  В началото на миналия век, българина Петър Дънов, основава школа на Бялото братство, за да обясни и популяризира истинското Христово учение. Но държавата и църквата го отблъскват и започват да го преследват. Изпратеният от Духовния свят мирови Учител Бейнса Дуно със светското си име Петър Дънов, се стреми да покаже на българите истинското Божие учение, за да подпомогне за духовното събуждане за Истината, на българите и на славянството. За съжаление, както в Русия не бе прието Откровението в края на 19 век, така и в България учението на Учителя бе отхвърлено. Отново бе проявено непослушание към Божията воля и вследствие на това през 1944 г. в България дойде комунистическия режим, като ограничение на свободата и като по-различна форма на обучение в Божиите ценности. За съжаление и те бяха изкривени, вследствие на наложения атеизъм. Учителя казва, че комунизма е външния кръг на учението на Бялото братство. Тяхната доктрина защитава бедните и се бори срещу богатите. А Бог е защитник на бедните. Те са Неговите хора. Но ето, че изтече второто хилядолетие със своите борби и стремеж за надмощие на хората едни над други, чрез духовни или политически доктрини. Поуката от всичко това така и не дойде, като всичко бе за сметка на опита, събитията, войните и изживяните ужаси, убийствата и терора за отминалите поколения. Развитието на обществото във всичките аспекти на живота, днес достигна отново до поредната безпътица и за живеещи- те в 21 век. Новите поколения не се интересуват от историята, не преживяват болката и нещастията дори на своите по - възрастни близки и роднини. Стигна се дотам, че се приема чуждото страдание безмилостно и безразлично и то от тези, които са призвани чрез клетва да се грижат за тях – лекарите. Дори към бившите ни завоеватели,   отношението е меко казано неопределено и политиче- ски ориентирано, независимо, че техните управници открито предявяват стремежите си за ново завладяване на същите тези народи, които са владеели като роби само преди малко повече от век. Всичко това води до размисъл за стойностите в живота, за хората от началото на 21 век. Моралния закон е само на книга. Властта и парите са на мода, повече от всякога. Обикновенните хора са обречени на мизерно съществуване. Над 1/3 от населението живее под границата на бедността. Възрастните неподвижни и болни хора са лишени от медицински и социални грижи особенно по селата от страна на държавата, независимо от това какво пише в законите и Конституцията. Оставени са просто да измрат, без да имат възможност от настаняване в подходящи домове за стари хора. За тях се грижат доколкото могат техните близки, ако не са прокудени от мизерията в чужбина, без медицински грижи и подкрепа от държавата въпреки, че имат нужда и правото на това.  При тези условия, от Висшите светове и от Бога, бяха спуснати Знания за Новото време на третото хилядолетие и за шестата раса, чрез посланниците за това Знание от Русия - Л.Л.Стрелникова и Л.А.Секлитова. Тези Знания полагат основата на Новото учение за Висшите светове, за устройството на човешката душа, за пътищата и целите на човешкото развитие. Дават се насоки и в религиозно отношение. За обединение на Религиите в една Религия – Единоверието. Основата за това ще бъде само Знанието, дадено от Висшите Учители и от Бога, с цел издигането на душите в еволюционно отношение. Това Знание ще развие в човека нови способности. Ще промени изцяло Мирогледа и поведението му. Ще изчезнат държавите и политиката. Ще има едно общество, което ще се развива само по Божиите Закони. Всичко това е описано в литературата, издадена в над 55 тома от посланничките Людмила Стрелникова и Лариса Секлитова. Те са разпределени в четири серии – „ Зад границата на непознатото”; ” Магията на съвършенството”; ” Езотерика в афоризми” и ”Енциклопедия на Новата ера”. В тези времена живота е изключително динамичен. Повишаването на енергетиката на Земята, оказва влияние върху климата и на събитията с голям обществен интерес, които в световен мащаб се случват едно след друго. Появяват се съобщения за нови форми на живот в животинския свят. Нови видове растения изникват сякаш от нищото. Животни, които са се размножавали чрез снасянето на яйца, сега са започнали да раждат своите потомци. Силата на слънчевото греене е непоносима за хората на петата раса. Природата търпи промени всеки ден. Но всичко ще си дойде на мястото по волята на Бога. Дано хората все пак повярват най-после в Неговото съществуване и повсеместно присъствие, както и за намесата му в живота ни за добро! Но дано този път възприемем Волята Божия за разлика от миналото ни и изучавайки историята на нашите народи да се убедим, че Той ни подсказва винаги верния път и особено сега с Новото учение за шестата раса.  Да бъде благословен нашия Отец небесен и възлюбен от всичките народи!                                                                      

Амин!            

image5