Религията е била създадена не като нещо отвлечено, предназначено да обслужва човека в добри или лоши моменти от живота му. Религията има и своите особености. Тя не е създадена като постулат, а по-скоро представлява определен процес. Тя преди всичко е енергиен процес. Една от най-чистите енергии, която може да бъде създадена от човешкото същество е духовната енергия, отделена от човека в Божиите храмове, при провеждането на религиозните ритуали и при изричането на определени молитви. Бог създава Религиите, за да сложи ред в усъвършенствуването на душата. Да ѝ покаже Идеала, към който тя трябва да се стреми. Религиите са дадени Свише, като велик проект за прогреса на душите. Пред прага сме на Новата Религия на Единоверието, която ще донесе Истината на човечеството. Човек ще знае Висшите космически Закони така, както ги знаят останалите Същества от Космоса. Ще започне да се стреми да Ги съблюдава и да ги изпълнява. Старата Библия ще бъде заменена от Новите космически Закони, по които съществуват и на които се подчиняват всички одушевени състояния в Мирозданието. Основата на тези нови знания е заложена в книгата „ Закони на Мирозданието или основи за съществуването на Божественната Йерархия”. За да съществува във Вечността, душата трябва да разбира тази Нова Религия. Да знае процесите, върху които Тя се изгражда и да разбере най-главното – че Тя съществува само благодарение на това, че безусловно се съблюдават всичките ѝ правила и норми, за да съществува всеки, който крачи към бъдещето. Вечността изисква съблюдаване на Законите, а това не е възможно без тяхното разбиране. Обединението, разбирането и изпълнението на Законите, образуват тази здрава основа, върху която се изгражда вечния живот. Хората ще достигнат най-после до разбирането, че те не са сами в Космоса, и че съществуват Висши Същности и Единен Бог, ръководещ физическия свят и Висшите светове в Своята Йерархия. Разбирайки това, хората ще се стремят да станат като техните старши Братя. Вярата ще придобие съвършено друго изражение и ще бъде основана на Високата съзнателност на хората, на тяхното истинско разбиране за смисъла на ставащите около тях процеси. Новата Вяра ще се опира на теоритичната научност, която съединена със знанието на Висшите Закони, ще позволи да се създаде истинската конструкция за духовното усъвършенствуване на човека. Затова само новите Закони на Мирозданието, изпратени на света от Бога, са способни да обединят науката, философията и Религията към дълбоко познание на физическите основи и строежa на Духовните светове, както и на тяхното развитие. Те ще са способни да обединят цялото човечество с единните знания за основите на Висшето съществуване. За зараждащата се нова шеста цивилизация, Свише се изпраща нова програма за развитие, по която новата раса ще произвежда за Космоса зададения с нея нов енергиен диапазон, много по-сгъстен, но и много по-чист. За управлението на произвежданите енергийни потоци, ще бъде даден и нов технологичен процес. Новата раса ще бъде ориентирана към производството на определен спектър от духовна енергия. Най-главното в работата ѝ ще бъде използуването на новите знания за Естеството, за тези всеобемащи и единни процеси, които ръководят развитието на цялата Божествена Йерархия, и на които всеки член на обществото ще се подчинява поради своята собственна висока съзнателност и чувството на дълг пред своят Създател. Понастящем, в периода на смяна на Земните епохи, Йерархичните Системи също преминават на нов стадий на развитие и на Тях им е нужна друга енергия. Затова се създава нов тип човек – представител на шестата раса, който ще произвежда нужния вид енергия и ще участвува съзнателно в грандиозните процеси на енергийния кръговрат. Той ще се научи сам да регулира тези процеси за да може, след преминаване на определени стадии на развитие, да заеме достойно място в Йерархията на Бога. Този механизъм вече е създаден от Висшите и се намира в стадий на внедряване и усвояване. В основата на човешкото развитие ще залегнат Висшите знания. Духовното усъвършенствуване ще продължи, но вече чрез разбиране Законите на Мирозданието и чрез информация получавана от много по-високо Ниво. Колкото повече се усъвършенства човешкото мислене, толкова повече нови знания ще му се откриват Свише. Но за това е необходимо и дължимото качествено развитие на душата, защото само високо духовния човек е способен правилно да се разпорежда с Висшите знания, да ги насочва не към злото, а за благото на човека. Религията на различните ѝ Нива, това не е нещо отвлечено и съществуващо само по себе си, а винаги е израз на определен космически процес. Но защо никога не се е случвало пълното обединение на всички съществуващи Религии на Земята? Основната причина за разединението им е в принадлежността на индивидите към различни Нива на развитие. Този, който е способен да възприема едно Ниво, не е способен да възприеме друго Ниво. Затова, ако говорим за Единоверието като за по-обобщено понятие, може да се каже, че то обикновено обединява индивиди, принадлежащи към едно Ниво на развитие или към няколко близко принадлежащи му поднива. Затова може да се говори и за потенциална страна на вярата тоест, тя обикновено обединява еднакви по енергетичен потенциал личности или такива, чиито потенциали са близки един до друг.
Целта на Единоверието се състои в приобщаване към своя потенциал, на колкото е възможно по-голям брой индивиди. Но за обединението на масите е нужна цел, Идеал, който може да увлече след себе си другите, бидейки разбран, и по този начин достижим за болшинството хора. Високия Идеал устремява към себе си всички по-ниски Нива. Затова, колкото е по-висок Той, толкова по-голям брой Нива подчинява на себе си. Достигането на Висшия Идеал се превръща в главна цел на всяка вяра, както и на Единоверието. Наличието на цел помага да се обединят и насочват различните индивиди по пътя на съвършенството. Целта насочва личността към подражание на Висшето, което позволява да се съизмерват собствените постъпки с това, към което трябва да се стреми човека. В самата Божествена Йерархия, вярата като Религия отсъства, но затова пък там съществува Единоверието като законоутвърждаваща основа, защото по Нивата на Йерархията, Същностите живеят вече според Висшите Закони на Мирозданието и то не с религиозна вяра, а със знанието, че Бог като Висша и ръководеща Личност, съществува и ги направлява в тяхното развитие. Всеки в Йерархията вече разбира, че той също е длъжен да достигне такова Висше състояние и затова трябва да приложи максимум усилия. Ето защо Единоверието в Йерархията е абсолютно по своята същност.
„ И ще се отвори вратата за търсещите сърца”. Принципа на единното съществуване, създава особена платформа на Единоверие, която се превръща във фундаментална база за развитие. Матрицата на вярващите индивиди, не само се запълва с енергия от особено качество, но и се изгражда по своеобразен начин, придобивайки такава конфигурация, която е различна от тази на невярващия индивид. Изучаването на информацията получавана от Висшите светове и от Висшите Личности, позволява на индивида да натрупа в матрицата си енергетика с различно качество, разширявайки общия кръгозор на душата. Затова не бива да се приема Единоверието като нещо тясно ограничено. Единоверието е вяра в Истината, тази Истина, която позволява на Бог да съществува като конкретна високоразвита Личност. Да съществуват Неговите Светове и Същности, да се признае съществуването на Мирозданието и на Естеството като един максимален Обем, в който пребивава и нашата Земя, човечеството и всичко останало. Вярата в Истината, това означава вяра в Бога и едното произлиза от другото. Затова, за новия етап в развитие на Земята, Единоверието ще се изгражда на базата на много по-обширни знания, отколкото преди. Затова са дадени и „Законите на Мирозданието”. Вярата в Бога създава платформа за положително развитие, указва правилния път за усъвършенствуване, а задачата на индивида е да изследва детайлите и да формира своите качества самостоятелно. Ако се издигнем над земния план, ще видим, че там Вярата преминава в други форми на съществуване. Но основна си остава Вярата в Истината, тъй като само Тя максимално приближава до реалността на света, помага да се опознае той, усъвършенствувайки човек самия себе си, нараствайки своя личен енергопотенциал. Единоверието, поставяйки за цел достигането до Абсолюта, обединява заедно всички одухотворени форми имащи едно начало, за достигането на тази цел. Но тъй като винаги се предоставят различни варианти за развитие, то всеки индивид придава своята тоналност на Единоверието. Освен това, една и съща форма на изразяване на Вярата, не може да се използува на различните Нива защото, ако тя удовлетворява нискостоящото Ниво, то за висшестоящето ще изглежда примитивна и затова няма да може да въвлече в това движение, индивидите с по-мощни потенциали. Вярата на всяко Ниво трябва да има по-висок потенциал от потенциалите на индивидите, които тя трябва да поведе след себе си. Единоверието обединява всички високи цели, тъй като съдържа в себе си закономерностите в развитието на Мирозданието и е насочено към единение, към живота, а не към разединение и към смъртта. Тоест, то поставя различни цели, но на едно Ниво, като в същото време ги обединява с по-висока абсолютна цел. Затова Единоверието, това е една цяла Йерархия на Вярата и в нея индивидите се намират според Нивата си на развитие. По типа на вярата им, може да се съди за тяхното Йерархично разпределение по Нивата в еволюционното си развитие. На всяко Ниво на съществуване, Вярата приема не само особени, но и изключителни форми. Единоверието е механизъм на мобилизация, подчиняваща се на общия закон на единно-цялостното съществуване, където общността се явява частен вид и обособеното състояние на енергоосновите. Кулминация в нейното развитие, се явява пределното състояние на Вярата. Границите на нейната съотносителност, представляват обема на интерпретираните знания, на определеното Ниво на развитие. В крайна сметка Единоверието преминава в безкрайно повтарящи се аспекти, чиято цел е разбирането на общата единна конструкция, която изгражда света, а това е Абсолют, с неговата непрекъсната сила, стремеж и мощ към съвършено развитие. По подробна информация за Единоверието четете в нашите книги: „ Новото за Религията ” и „ Религия ”.
Л.А. Секлитова , Л.Л. Стрелникова.