Когато Йоан, любимият ученик на Христос, Го запитал, какво представлява Незримият Девствен Дух, Той му отговорил следното: „ Едноличност — това е единовластие, това е монархия, над която никой не властва, това е Бог и Отец на Всичко, невидим Свети Дух, пребиваващ над Всичко, съществуващ в своята нетленност, живеещ в чиста Светлина, тази, към която никой не може да погледне. Той е невидим Дух и не следва да се мисли за Него като за Бог или, че Той съществува в определен образ, защото Той превъзхожда боговете. Това е власт, над която никой не властва, защото никой не съществува преди Него. Той не пребивава в нищо по-малко от Него Самият, а всички пребивават в Него. Той е вечен и затова не се нуждае от нищо, нали Той е напълно съвършен.
Той е Безпределен, защото не е имало такъв преди Него, който да Му наложи някакъв предел. Непостижим, защото не е имало никой преди Него, за да Го изследва.
Неизмерим, защото не е имало никой преди Него, за да Го измери. Невидим, защото никой не Го е виждал. Вечен, съществуващ вечно. Неизречен, защото никой не може да Го разбере, за да разкаже за Него. Неназован, защото няма такъв преди Него, за да Му даде име. Неизмерима Светлина - Непорочна, Свята, Чиста, Неизречена, Съвършена в нетленността си. Нито съвършенство е това, нито блаженство, нито божественост, но много по-добро. Нито е телесно, нито безтелесно, нито е велик, нито е малък. Невъзможно е да се каже, какъв е Той и на какво е подобен. Никой не може да Го разбере. Той не е нещо, което съществува, но е много по-добро, не е като избран, но като принадлежащ на Себе Си. Той не е причастен към Еоните* и Времето не съществува за Него, защото Той не приема ограничения от другиго, когото Сам назначава. И Той не се нуждае от нищо, защото нищо не съществува преди Него. Защото Той съзерцава Себе си в Собствената си Светлина. Във величието Си притежава неизмерима непорочност. Вечност, даваща вечност, Живот, даващ живот, Блажен, даващ блаженство, Знание, даващо знание, Благост, даваща благост. Състрадание, даващо състрадание и избавление. Милост, даваща милост, не защото притежава, а защото дава. Неизмерима и непостижима Светлина. Той не е нещо, което съществува, нещо избрано всред боговете, но като нещо принадлежащо само на Себе си. Той няма Време, което да Го ограничава, не е причастен към някакъв Еон – защото други са приготвили Еон за Него. Той си е самодостатъчен, защото Той Сам е пълнотата на Светлината, за да опознае чистата Светлина.
Какво да ти кажа за Него - непостижимият? Това е образ на Светлината, доколкото мога да Го разбера, защото кой може да Го разбере някога? Неговият Еон е нетленен, Той е спокоен и пребивава в мълчание, почиващ, съществуващ преди Всичко. Нали Той е глава на всички Еони, а има ли и още нещо в Него? Нали никой от нас не разбра какво принадлежи на Неизмеримият освен този, който е бил в Него. Той Сам ни разказа това, Той опознаващият Самият Себе Си в Собствената си Светлина, която го обкръжава, която е източник на Жива Вода, Светлина, пълна с чистота. Източникът на Духа е изтекъл от Живата Вода на Светлината и е обхванал всички Еони и светове. Във всички форми Той съзерцава Своят Образ, виждайки го в източника на Духа – Светлината на Водата и Го изучава.
______________________
Еоните* - Енергетичните светове в Мирозданието