Говорейки с Бога за цивилизациите, ние се опитахме да узнаем не само защо те са създадени и как са се създавали, но се стараехме, без да влизаме в подробности, да узнаем нещо и за начина им на живот, да уточним неща за тяхното съществуване, за да разберем същността на случващите се процеси. Без да се знае начина им на живот, трудно би било да се пресъздаде истинския облик на самата цивилизация, a и да се разбере какво е било предназначението и.
Начина на живот - това са определени ситуации, а ситуациите, това са отработени конкретни енергии. Ситуациите могат да бъдат еднакви, но ако хората са изградени във „фините” си органи по различен начин, то тяхната органика качествено би имала друг химичен състав и при еднакви ситуации двама души ще произвеждат различни енергии.
Миналите цивилизации никога не са представлявали само една определена етническа група. В един и същи период от времето са съществували по две, три и повече съвършено различни по степента си на развитие цивилизации. При едни от тях развитието е ставало по пътя на техническия прогрес, при други, чрез връзката си с природата, при трети чрез телепатична връзка с Йерархичните Системи. Тоест, по този начин са се провеждали експериментите, за да се установи по какъв път е най-добре да се насочи човека в бъдеще, за да постигне определените му резултати в най-кратки срокове.
В света всичко еволюира, нищо не стои на едно място. Това е стара истина и тя
Съществува от толкова време, от колкото човек я осъзнава. Но еволюцията понякога се извършва съвсем не така, както си я представя човек в даден момент от времето.
Например Енгелс е виждал еволюцията на човека в това, че от животинския си вид той
е преминал пътя от маймуната до човека, усъвършенствайки се чрез труда. Но човешката еволюция е вървяла по съвършено различен от този път. Шест хиляди години назад, човека е бил на външен вид същият какъвто е и сега. И челото му не се е увеличило, и ръцете му не са станали по-бързи от системните му тренировки. В тълпата ние срещаме понякога хора, чийто череп напомня на черепа на маймуните, а китката му е такава, като че ли едва сега се е научил да владее каменната брадва.
Всичките тези доказателства, които са намирали в древните разкопки на цивилизациите, живели няколко десетки века преди нашата ера, с успех могат да се намерят и в нашето общество, в нашите села и градски околности, където живота е по-примитивен. Ако се изследват и сравнят черепите на доисторическият човек и на съвременика ни, но с ниско ниво на развитие, навъртащ се около пивниците, то те ще се окажат еднакви. Все същото тясно чело, мощни надвеждни кости, изпъкнала долна челюст и даже походката с леко полуприсвити долни крайници е все същата. Подобни индивиди могат да се намерят и в двадесети век, и при това не в единични екземпляри.
Обществото ни е примесено с представители и на каменния век, и на железния и с прекрасни екземпляри на човешкото бъдеще. Тази смесица свидетелства за това, че еволюцията върви по по различен път от този, който са си представяли материалистите.
Еволюцията на вида става само тогава, когато това пожелаят Свише нашите Небесни Учители, и по–точно тези, които управляват и водят Земята по пътя на прогреса. И външния вид на човека ще се измени само в този случай, когато за това се приложат усилия отгоре. Разбира се, случват се и мутации, но да мутира човек в произволна посока, това няма да го позволят. Ако това се случи, то подобен екземпляр се унищожава, защото мутантите, както плевелите, произвеждат енергия с качество, което не е нужно на Йерархичните Системи.
Външно, човекът от петата цивилизация ще си остане непроменен още от вида на неговото сътворение, т.е. такъв какъвто е бил създаден няколко хилядолетия назад, така се е запазил и до днес. В рамките на всички земни цивилизации, външната форма на човешкото тяло, с неголеми отклонения, е била една и съща тоест, основата е била константна, а детайлите се шлифовали, заменяли и усъвършенствали в нужната посока.
Създателите са счели като неудачен модел първоначалното материално въплъщение на човека във формата му на първобитно същество.
Първобитният човек е съществувал като вид, но програмата, която му се е давала, не е способствала за прогреса на душата му, тъй като първоначално дивият човек е бил ориентиран към самоизяждане на себеподобните си. Затова Йерархичните Системи, които непосредствено се занимават с човечеството, са продължили да усъвършенстват неговите конструкции. Като вариант за създаването на човека е бил представен като експеримент кръстоската между първобитния човек с много по-усъвършенствани модели от Космоса. Този вариант е известен на човечеството като кръстосване на Боговете с дивите хора тоест, Боговете се женели за земните дъщери.
В действителност се довеждали с космически кораби индивиди от други материални цивилизации, намиращи се на високоразвити планети, където условията за живот са били близки до земните. Те въвеждали в материята генетичния код на много по-развития човек, чиято материя е била с няколко порядъка по-висша по Нивото си на развитие от тази на земния човек. Отначало този код е способствал за прогреса на душата на земния човек, но когато „ Боговете ” от високата цивилизация са напуснали земните хора, то след няколко поколения е започнало израждането на „Бога-човек”, вследствие на което е започнала бърза деградация на обществото. Имало е варианти, когато някъде е загивала планета и нейното население е било прехвърляно с космически станции на Земята, тъй като нейните климатични условия най-добре са подхождали на търпящите бедствие инопланетяни. Те също са внасяли някакви поправки в генофонда на земния човек, но не за дълго. Всичко това не е дало нужните резултати, и космическите конструктури продължили да усъвършенстват биоформата на земните хора.
Извършвали експерименти след експерименти. На фона на съществуването на човека като основен вид, се създавали нови форми като човек-риба (русалка), човек-птица (феникс), човек-животно (кентавър) и така нататък. Подобни форми са съществували във втората и началото на третата цивилизация. Но те също не са били възприети, оказвайки се в нещо вредни.
И тогава, по поръчка на нашият Бог, от Материалните Космически Системи е бил създаден подобрен модел на човека, който е влязъл в историята под името Адам както и второстепен модел под името Ева ( истинските имена, които са им били дадени, са били Риос и Фирина, но на Земята хората са им дали други имена). Материалната обвивка на човека е трябвало да обезпечи нужното на Бога усъвършенстване за тези души, които Той е произвел. Обвивката (човешкото тяло - бел. на прев.) се е създавала за даденото развитие на душите, както и на земната материя, защото на всяко материално ниво съответстват и неговите форми. Новосъздадените Адам и Ева, са били създадени далече зад пределите на слънчевата Система. Били са натоварени на космически кораб и докарани на нашата планета заедно със съпътстващите ги форми на животни. Оттук е възникнала легендата за изгонването на Адам и Ева от рая тоест, тях са ги преселили от Висшите светове на Създателите в нашият груб свят, където Те са дали живот на усъвършенствания модел на човека.
Следващите експерименти са били вече не толкова съществени, представлявайки частична и постепенна трансформация на биоструктурата на човека и животните. По такъв начин човекът се е модернизирал от цивилизация към цивилизация, но не под действието на средата и оцеляването на по-силните, а под въздействието на космическите конструктори, които постоянно корегирали своето изобретение, така както съвременните конструктори например, са усъвършенствали моделите на телевизора. В него нещо постоянно се променяло, подобрявало макар, че за нас телевизионният приемник си оставал все същият телевизор. И ние не сме забелязали как при запазване на външната форма, за десет години са се променяли всичките му вътрешни части. Аналогичното е ставало и с физическата обвивка на човека. Но неговата форма е била усъвършенствана в съотвтствие с изискванията и нуждите за Йерархията на Бога, а не заради собствено удоволствие на Създателите, проверяващи силата на своите мисли.
Човекът е бил създаден по великият Божествен план от многочислена плеяда космически разработчици с най-различни специалности, за да се обединят в един модел свойствата на различните материи и процеси. Когато при контактите ние питахме, как е бил създаден човекът, то Те уточняваха:
- „ За каква цивилизация питате ” ?
Тоест, във всяка цивилизация човек се е създавал различно и по-точно, бил е създаден в първата цивилизация, а във всички останали се е модернизирал. И затова, при изучаване на материалите за произхода на човека, получени чрез контактъори, в едни книги е написано, че човекът е произлязъл по един начин и е имал някакъв първоначален вид, в други е написано по друг начин, в трети пък по друг. И оттук ни се струва, че всеки контактъор носи лъжеинформация.
В действителност всеки от тях е прав по своему, но поради отсъствието на цялостен поглед върху обекта, те виждат и описват само различните части на цялото. И само когато се обединят всички части в единно цяло, може да се види и обема, който се съставя от тези части.
Да си спомним притчата за трите слепци, на които им дали да опипат един слон и да опишат каква представа са придобили за него. Единият попипал хобота и казал, че слона прилича на въже, другият пипнал крака и казал, че слона прилича на греда, а третият попипал ухото и казал, че слона прилича на голям репей. Така и ние, в много от нашите мнения за космическите истини, дадени ни Свише, приличаме на тези слепци. И само благодарение на това, че ни се дава възможността да обединим някои части в единно цяло, едва тогава успяваме да видим предмета обемен. Впрочем, поради нашето ограничено възприятие, много космически истини, давани от Висшите на човечеството, изглеждат противоречиви една на друга, а оттук ги считаме и за лъжливи. Но ако изработим в себе си цялостен, обемен поглед на частите, то всичко противоречиво ще се обедини в едно цяло, и ще се прояви като хармонична структура. Човек всичко вижда откъслечно, затова се обърква, постоянно отхвърля старото, а новото приема за неотменима аксиома. Но всичко старо, това са само звена от една верига, а веригата е безкрайна.
Ако се зададе въпроса, защо е било и защо в момента става усъвършенстване на модела на материалната обвивка на човека, то може да се отговори, че първопричината не е в самият човек, а преди всичко е в нуждите на Космоса и на самата Земя.
Като първопричина, може да се отбележи нуждата на Космическите Системи от определени видове енергия. Както се е появила нуждата от гума за техниката, и за нейното производство е бил разработен определен процес и цяло технологично производство, така и за космическите нужди е била нужна определена енергия, и за нейното производство е била създадена Земята. За нейните нужди е бил необходим предавателен механизъм на енергия, който е бил въплътен първоначално във формата на животно, а след това и в човек. Образувала се е верига от зависими връзки, която се е развивала в своите взаимодействия милиони години.
Всичко се развива във времето, затова едни нужди се сменят от други, днес има нужда от едно, утре от друго. В космически мерки, тези нужди се разтеглят на много по-дълги срокове. Щом като се появи нова нужда от нещо, тогава става корекция на старата конструкция или създаване на нова за удовлетворяване на възникналите нужди. По такъв начин, човека е бил създаден въз основа на нуждите на Земята и Космоса, и тъй като на определен етап от развитието на нашата планета е трябвало да се обезпечат някои видове енергии, а за да се снабдят Висшите и Земята с тях е било необходимо определено свързващо звено, каквото се явява човека. Тоест, получавайки от Космоса, от неговите Системи един вид енергия, човек я преработва, произвеждайки енергии с висока честота за Космоса, и съответно необходимите енергии с нисък спектър на честота, за нуждите на Земята. Това е сложен механизъм за взаимообмен на енергии, заради който е била и разработена конструкцията на човека. И тъй като в Космоса, всичко има многоцелево предназначение, то третата функция, която би трябвало да изпълнява човешкият модел, това е усъвършенстването на душата му и повдигането ѝ, по Нивата на развитието до Висшите Йерархии. Съединявайки всичките три функции в единен технологичен процес Висшите заселват човека на Земята.
Управлявайки и изменяйки вътрешните процеси в нея, Космическата Система регулира производството на необходимите видове енергии, продължава да експериментира с „фините” структури на човека, подготвяйки основата за създаване на новата шеста раса.
Изхождайки от нуждите на Космоса, може да се определи главната цел за появата и смяната на цивилизациите. Всяка цивилизация се създава за производството на нов вид енергия.
Но в какво се състои тогава еволюцията в развитието за човека ?
Преди всичко, тя се състои в усъвършенстването на душата. Еволюцията на човека не е в прогреса на неговата материална обвивка, а в прогреса на душата му, а той се изразява в нейното самостоятелно развитие. Еволюцията на телата в този план, отсъства като самостоятелно усъвършенстване. Разбира се, душата преминава през формите на различни видове живи същества тоест, еволюира чрез минералите, насекомите, птиците, животните и попада накрая в тялото на човек. Но тялото само не еволюира, а се променя по изкуствен път, с помощта на системната работа над него от страна на Висшите Същности. Присъствието на първобитният по вид човек в съвременното общество, е поради еволюцията на животните и преминаващата от тях душа в тялото на човек. Междинните форми на тела са създадени като степени от еволюцията на живото, започвайки от нисшия етап и завършвайки с човека тоест, за наработването от първоначално създадената душа, на определени качествени характеристики.
Ембриона в утробата на майката повтаря формата на рибата, птицата, животното, не защото през тези фази е преминало тялото на човека, а защото през тях е преминала душата. И в това е динамиката на нейното развитие.
Нашата пета* раса е завършила своето съществуване, и сега човечеството стои в предверието на новата шеста* раса, която обаче е продължение на нашата цивилизация. Представителя на новата раса ще се отличава от съвременния човек, но не толкова външно (основно от всичките външни показатели ще се измени само цвета на кожата), колкото вътрешно. Измененията ще засегнат главно „фините” му конструкции. Именно те се променят най-много от цивилизация към цивилизация, макар и най-слабо забележимо. Внасянето на поправки във формата на човека на дадения етап от развитието му, е предизвикано от необходимостта за смяна на функциите, които са му възложени като на работен детайл в Космоса.
Какво означава смяната на цивилизацията?
Това е смяна на функциите, вменяеми в задълженията на човечеството, а след като се променят функциите, следователно, трябва да се корегира и формата на човека, тъй като старата не е способна да изпълни новите задачи, поставени Свише.
По такъв начин, в крайна сметка, може да се каже, че основната причина за смяна на цивилизациите, е нуждата на Йерархичните Системи и Земята, от получаване на нови видове енергии.
А сега ще се постараем да се ориентираме в това, което се случва при смяната на цивилизациите и тези изменения, които са ставали с човека в продължение на дългия му период на съществуване, както и да се определи ролята, която играе всяка цивилизация за Земята.
Причини за зараждането на цивилизациите
Да започнем с това, че Земята не е съществувала винаги, а се е появила във Вселената в някакъв относителен момент във времето. Затова ние се заинтереувахме от следното:
- От какво е била продиктувана необходимостта за Вас от създаването на Земята ?
- Нуждата от създаването на вашата планета е дошла Свише. На Висшестоящата Йерархия е било необходимо създаването на планета, отговаряща на определени параметри, за нуждите на материалният Космос. Земята се явява детайл от един огромен механизъм, и тя е задължена да изпълни тези функции, които трябва да обезпечат нормалната работа на този механизъм.
- Било ли е време, когато Вие сте съществували без Земята ?
- Ние работехме в друг режим. След това Ни бе дадено указание от Висшестоящите структури да се създаде Земята, и Ние я създадохме. При Нас също става периодична смяна на работата, по-точно, преминаване от един вид работа на друг.
- Дълго време на Земята не е съществувало човечеството. Какво е способствало да се зароди живота на Земята?
- Живота на Земята го създадохме Ние, Висшите, а зараждането на всичко живо,
отначало на едни видове, а след това и на други, бе породено от необходимостта за определен вид енергии. Всичко, което се е създавало на планетата ви, се е определяло от потербностите на Йерархичните Системи в съчетание с потребностите на самата Земя, а самаа Тя съществуваше без човечеството, докато програмата ѝ за развитие е била обикновена. Но заради еволюцията е трябвало да се усложни програмата във взаимодействие с Космическите Системи и затова се е появила нуждата от създаване на много по-сложни форми на живот, които биха внесли нова окраска в цветовата гама на произвежданите от нея енергии. Затова, от определен момент на Нейното развитие нататък, човечеството е станало необходим детайл в трансформацията на енергията между Нея и Космоса. Сега Земята дотолкова се е сраснала с човечеството в единен механизъм, че не е способна да мине без него, както е неспособен да работи часовника без неговите зъбни колела. При земните хора се съдържат твърде много елементи на вътрешният строеж от самата планета, и в същото време хората сами дават твърде много ново на Земята. А Космоса, от тяхната съвместна работа получава именно това, което му е нужно. Земята и човечеството работят заедно, както например, работят съвместно вашето тяло и стомаха. Едното без другото не могат да минат.
- Значи, човечеството е нужно за еволюцията на Земята?
- Да, за по-нататъшната ѝ еволюция. Земята, това е по-далечната форма за еволюцията на човечеството. Само благодарение на тяхната съвместна работа, става прогреса на двете форми на съществуване. Затова самият човек е бил сътворен, за да се ползва от единната работа със Земята.
- Животинския свят на Земята се е появил преди първата цивилизация или по-късно?
- Животните са се появили преди първата цивилизация, тъй като е било необходимо да се произвеждат по-ниски нива на енергия. Всичко се е движело по възходящ път, както на вас вече ви е известно. Камъните, после растителния свят, после животинският, после човечеството.
- Някои хора предполагат, че до първата или във времената на първата цивилизация, човекът е съществувал в газообразно състояние по плътност - като облак. Съществувал ли е той някога в такава форма на Земята?
- Не, не е имало ефирни хора на Земята, всички са били само материални. Навярно хората са се объркали с паралелен свят. Там са били възможни подобни същества.
Следва
Лариса Секлитова и Людмила Стрелникова