Сърцето е единствения човешки орган, който е създаден за висши цели и е свързан с Висшия Дух и най-добрите стремежи на човешката същност. На „финия” духовен план то притежава особен механизъм за чувстване на нравствените основи на живота. Сърцето има пряка връзка с душата и въвеждането на такъв механизъм има за цел да напомня периодично на човека за този нравствен идеал, към който той е задължен да се стреми. В духовната част на сърцето е заложена програма насочваща към най-доброто в мислите и действията на човека. 

        Разума и разсъждението са свързани с миналото на човека, с натрупания по-рано жизнен опит, с миналите знания тоест, в тях се намира това, основавайки се на което човек трябва да решава логическите задачи в настоящия момент от живота си. Какъвто си бил в миналото, каквито знания и опит си натрупал – на това ще стъпиш при решаването на своите проблеми. Но тъй като разсъдъка решава логическите задачи поставени от програмата на живота в нови условия различни от предишните, с нови ситуации, то индивида може да сгреши и да не знае какво е правилното решение и накъде да тръгне в своето развитие. И за да не се загуби окончателно в новия си живот, на него му помага именно сърцето като канал на интуицията. Затова често слушаме да казват: - „Послушай сърцето си”. А то сърцето не е само един обикновен орган изпълняващ функциите на помпа и разпределител на кръвта в кръвоносната система на организма, но и притежава разширени функции на „финия” план. Само то знае към какви нравствени цели да води човека всред множеството му заблуждения. Сърцето винаги знае крайния резултат в развитието на личността тоест, знае онази крайна цел в този живот, която тя трябва да достигне и затова сърцето е свързано с програмата на човешкия живот. Разума приема множество неправилни решения избирайки мними цели. Всред множеството само сърцето може да посочи това решение, което обезателно ще изведе човека от заблужденията както и за пътя, по който той поема, и само успяващия да се вслуша в него няма да се изгуби в лабиринта на живота ( от серията „Енциклопедия на Новата Ера”). 

Людмила Стрелникова и Лариса Секлитова